В кратко – представяне на откъси/примери от
австралийската интернет страница Лего-образование 2016
Published: 29. January
2016
Author: LEGO
Education
Jenny Garlick: LEGO Education Teacher Award Recipient
Jenny
Garlick (Gordon East Public School, NSW) is a winner of the LEGO Education
Teacher Award for 2016.
The focus of
Jenny’s application was on a LEGO Robotics “Driver’s Licence Program” (DLP)
that she has developed and implemented over the past 12 months.
The judges
were particularly impressed by her well-thought-out and specific presentation
abstract (focusing on the DLP), the quality of her support materials, and her
blog (that is full of information and photos).
Публикувана:
29. януари 2016 г.
Автор:
LEGO образование
Джени
Гарлик:
Носител на награда за Преподавател на LEGO Образование
Джени Гарлик: (Гордън Ийст
Паблик Скул,
NSW /Австралия/)
е носител на наградата за Учител на LEGO образование за 2016.
В
центъра на вниманието на Джени бе приложението й на
„Лицензионна система за водачи" (Driver’s Licence
Program -DLP - ), които тя е разработила и внедрила през последните 12
месеца.
Журито
бе
особено впечатлено
от нейното
добре обмислено
и синтезирано
представено резюме (с акцент върху DLP), както и от качеството на илюстративните
й материали,
а също и от
блога й
(пълен с информация и снимки).
How long have you been a
teacher?
I've been a teacher for 30 years,
but I did have 7 years off when I had my children.
От колко време сте преподавател?
Била съм учител в продължение на 30
години, но имам прекъсване от 7 години, защото се появиха децата ми.
What ages and subjects do
you teach?
I'm trained as a high-school
teacher, and as a high-school teacher I taught science and then I also taught
physics, biology, and general science. But then, after some time off, I started
teaching science at a local primary school, and did that for 12 years. And now
I've changed to Gordon East Primary, where I've been for four years.
Какви дисциплини преподавате и за каква възраст са предназначени?
Аз съм преминала обучение за преподавател
в гимназията, и като учител в гимназията преподавх наука включително физика,
биология, и обща наука. Но след това, след известно време, започнах да преподавам
научни дисциплини в местно начално училище, и това вече е в продължение на 12
години. А сега вече четвърта година съм преподавател, за Гордън Ийст Основно
основно училище.
Why did you originally
become a teacher?
I became a teacher because it ticks
a whole lot of boxes for me. I really like working with children. It sounds
altruistic, but I try to make a difference. I really enjoy finding that bit
that makes their eyes shine and then working on it, and building on it. I find
that hugely satisfying. I enjoy being part of a team that's not about sales,
it's just about helping kids, and everyone wants the kids to progress. And,
it's not high on the list but it's pretty good, when you have your own kids,
that the holidays fit in!
Кое Ви подтикна да станете учител?
Станах учител, защото /ако се
погледне характеристиките на професията/ мога да отметна всички кутиики по
листата. Харесва ми да работя с деца. Това звучи алтруистична, но се опитвам да
направи разликата. Наистина ми харесва да откривам малкото, което прави очите на
децата да светят и след това да започнем да го разработваме. Намирам, че това е
изключително удовлетворяващо. Харесва ми да съм част от отбор, който не работи
за продажбата, а работим просто за да подпомагаме деца, и всеки иска те да
напредват. Като се има предвид че това не е най-високо стоящото нещо в личния
ми списък, но и това е доста добре, тъй като имам своите собствени деца и
празниците се вписват в системата!
What are the most important
things that you want your students to learn? - Кои са най-важните неща, които искате вашите
ученици да научат?
I want them to learn how to think
for themselves, how to answer questions, how to problem solve, and how to find
the best in themselves, and to develop that.
Искам те да се научат как да мислят
за себе си, как да се отговоря на въпроси, как да се решават проблеми, и как да
откриват най-доброто в себе си, и да го
развиват.
And from the robotics, there's lots
I want them to learn from it. I don't know what the main thing is, but what I
feel really passionate about is I want to be able to extend the top kids. I
want to give them open-ended problem solving. And for the kids who find life
really difficult, I want them to want to come to school because there's a program
they can do, they can do hands-on LEGO, they can do programming. There are a
lot of kids that don't fit, but with the LEGO they find a fit.
А от роботиката, има много неща,
които искам те да могат да извлекат от нея. Не знам, какво е най-важното, но
това, което аз чувствам това е наистина желанието ми да съм в състояние да развия
качествата на най-малките. Искам да им подавам проблеми за решаване, които да
допускат повече отговори. А за децата, които срещат в живота си наистина трудности,
ми се иска те да искат да идват в училище, защото има програма, която е
осъществима, те могат да правят практически-игрово LEGO, те могат да програмират.
Има много деца, които като че да не се вписват, но с LEGO те се чувстват добре.
I also like to promote education of
boys. I think that girls do better in the current education system than boys,
and I like the fact that it provide a platform where boys can achieve.
Харесвам също да насърчавам
образованието на момчетата. Мисля, че момичетата се справят по-добре в
сегашната образователна система, отколкото момчета, и ми допада факта, че се
предоставя платформа, която момчета могат да постигнат.
I want them to do controlled
risk-taking. Because so many kids are bubble-wrapped and don't take many risks,
and especially high-achieving children, they're scared of failure. I want for
them to do something and it fails, and be happy that it fails, because it makes
them ask, "why?". If everything works the first time, they haven't
really pushed themselves, have they? Fail fast, ask why, and move on. And a
failure is not really a failure, it just means that it didn't work. It's a
process of elimination. I like the resilience building that comes out of that.
Искам те да могат да поемат контролиран
риск. Защото толкова много деца са като увити с предпазен балон и не предприемат
много рискове, и по-специално децата с високи постижения, те се страхуват от
провал. Иска ми се те да могат да правят неща и да могат да не успяват, и да се
радват, че не винаги успеяват, защото това ги кара да се питат:
"Защо?". Ако всичко работи от първия път, това не ги тласка напред, нали
така? Да правят бързи грешки, да се питат защо, и да продължат напред. И тогава
провалът всъщност не е провал, това просто означава, че нещо не е проработило.
Това е процес на отстраняване на грешките. Харесва ми изграждането на
устойчивостта, която произлиза от това.
I like the concept that we can copy
everybody and, unless it's a test, it's a collaborative think-tank. The kids
find that really amusing, and that if you can't work out a solution, go
shopping, go around the room and get someone's ideas.
Харесва ми идеята, че можем да
копираме всичко, освен че може да се тества, това е съвместен мозъчен тръст.
Децата го намират наистина забавно, и че ако не може да се получи веднага
решение, може да се взаимства от някой друг, всеки може да се разходи из стаята
и да се поучи от нечии други идеи.
It's really important to develop
the teamwork, that everything is a team. There's no "I", it's
"we". There's the team of the two children as pairs. I like to get
mentor pairs going. There's the team within the class, and the team within the
grade.
Наистина е важно да се развива
работата в екип, че всички са в отбор. Тук няма "Аз", а има
"ние". Има екипи от по две деца като двойки. Обичам че се открояват и
менторски-наставнически двойки-екипи. Има екипна работа в рамките на класа, но и
екипна работа между класовете.
When did you get started
with using LEGO in the classroom? Кога
да започна да работиш с помощта на LEGO в клас?
Back on the time of the RCX bricks,
CSIRO came out to our school for an incursion, and I just thought it was really
cool and got some sets. Back then I just taught each year 5 and 6 for a term,
so the students had one term in year 5, and one term in term 6.
Като се върна назад – с навлизането
на RCX тухличките, тухличките - CSIRO бяха изтласкани от училище, а аз си помислих,
че ще е наистина страхотно да имам няколко набора-комплекти от тях. Тогава преподавах
на 5-та и 6-та година за по един срок, така че учениците имаха по един срок за
5 клас, и по един срок за 6-ти клас.
And then, after quite some time, I
left that school, and was looking for part-time work, and contacted a local
school that was interested in LEGO robotics. I rang them and said, "if you
want to give me a job, I can run a LEGO program for you". I then had every
child from year 2 to year 6 for either an hour or an hour-and-a-quarter each
week, so it was a much bigger thing than previously. I now have every child for
an hour a week for the whole their school life from year 2 to year 6.
И след това, след известно време,
напуснах това училище и си потърсих работа на непълно работно време, както
влязах в контакт с местното училище, което се интересуваше от LEGO роботиката.
Звъннах им и им казах, "ако искате да ми дадете работа, мога да направя
LEGO програма за вас". След това работех с всяко дете от 2-ри до 6-ти клас
за по час или час и четвърт всяка седмица, което е много повече, отколкото
преди това. Сега работя с всяко дете за по един час на седмица за целия училищен
период от 2-ри до 6-ти клас.
What are the greatest
challenges or blockers? - Какви
са най-големите предизвикателства или спънки?
The year 5 and 6 are always a
composite class. I introduce them to MINDSTORMS in year 5 and 6, so every year
half the class has a year more experience than the other.
5-та и 6-та година
винаги са смесени паралелки. Запознавам ги с МАЙНДСТОРМС в 5-та и 6-та година,
така че всяка година едната половина от класа има повече опит от другата.
How did you manage this? – Как
се справяте с това?
I always do mentor systems.
Mentoring is absolutely terrific and works really well for the first term, but
I find that with having them for only an hour a week, some of the top year
sixes really want to be able to move ahead. I've done it with mentor partners.
I put two very capable students as mentors for another pair of students. Each
pair works at their own rate with their partner, but they have a mentor to go
to, which I found as a bit of a solution.
Аз винаги правя взаимоспомагателни
/менторски/ системи. Взаимното подпомагане е наистина страхотно и работи много
добре за първия срок, но мисля, че в някои от върховите години, имайки само по
един час на седмица, някои от шестгодишните наистина трябва да могат да се предвижват
в развитието си напред. Те стават партньори-наставници. Слагам двама по-опитни
ученици като наставници на друга двойка ученици. Всяка двойка работи на своя
собствена скорост с партньора си, но си имат съученик, при когото да отидт, това
е което открих, като малко решение.
Every challenge I do has at least
three levels. Last year, I let the students choose their levels. That came with
problems, because I talked them up about challenging themselves, and putting
themselves out of their comfort zone, and they all did that! And then weren't
prepared to step back. So that's why I introduced a badge system (the
"Driver’s Licence Program"), where everyone had to work through all
the different levels.
Всяко предизвикателство, което им
поставям има поне 3 нива. Последната години оставих на учениците сами да
избират нивото до което искат да достигнат. Това започна с проблеми, защото
говорих с тях, поставяйки им предизвикателства, и карайки ги да напуснат
тяхната зона на спокойствие, и те всички се справиха! Не бяха подготвени да
отстъпят. Така въведох система от баджове (като я нарекох „Лицензионна система
за водачи "), където всеки един от тях трябваше да премине през всички
нива на задачите.
How does robotics fit into
the curriculum in your school? Как роботиката се вписват в учебната
програма във вашето училище?
It interlinks with Maths, Science
and Technology, and a bit of English, but what the Principal got me in to do
was open-ended problem-solving, resilience-building, and team work.
Приплита се с математиката, науката и технологиите, и по-малко с английския език, но това, което ми бе възложено, бе да се поставят проблеми
с отворени решения, устойчиво изграждане и работа в екип.
Is there a student you
could tell me about that's been positively affected by this approach? Има ли ученик, за когото можете да кажете че е бил положително повлияни от този
подход?
There was a girl, who was a bit
left-field, not clever in the traditional sense, but had the most amazing work
habits and passion. I put her into my FIRST LEGO League team and she worked
doggedly at that board, day in and day out. It brought her out of herself, and
she just blossomed. The robotics helped her to grow into herself, and she went
onto high school and won so many awards on presentation day that she couldn't
carry them all!
Имаше едно момиче, което малко изоставаше, не особено изобретателно в традиционния смисъл на думата, но
имаше най-невероятни работни навици и страст. Пуснах я в моя екип Първа LEGO Лига и тя работи упорито, ден след ден в
екипа. Той я изведе над
възможното и тя просто разцъфтя. Роботиката й помогна да израстне вътрешно, и тя отиде на училище и спечели
толкова много награди за представянето си, че не можеше да ги отнесе всички!
Do you have any tips for
other people who want to get started with LEGO robotics? Имате ли някакви съвети за други хора,
които искат да започнат с ЛЕГО роботиката?
I think that WeDo is a really good
starting point for people doing LEGO robotics. I think a lot of people want to
go into NXTs or EV3s, but for people who aren't particularly experienced, they
should start with the WeDo.
Мисля, че WEDO е наистина добра
отправна точка за хора, които правят ЛЕГО роботиката. Много хора искат да
отидат на занятия с NXTs или EV3s, но за хора, които не са особено опитни, те
трябва да започнат с WEDO.
I think the WeDo is an amazing,
overlooked little system that people can confidently do. As a teacher, you
don't need to know a lot, but if you know more, you can get a lot more out of
it.
Мисля, че WEDO е невероятно, малко
пренебрегвана система, че хората могат уверено да работят с нея. Като учител,
не е нужно да се знае много, но ако знаете повече, можете да получите много
повече от него.
Visit Jenny's blog here.
Посетете
блога на Джени http://jennygarlick.edublogs.org/
Следват Снимкови извадки от Блога
на Джени Гарлик с откъси-извадки на кратките й коментари
4-та година използваха уменията си
по програмиране и креативността си, за да построят парк за забавление.
Ученици
от 5-ти и 6-ти клас с направена изстрелвачки за самолети от NXT
Ето
как изглеждат някои от програмите, направени от учениците на Джени Гарлик
Учениците й
от 5-та и 6-та година са взели участие в Робо-Купата, Сидни Реригонално
състезание , Младша възраст „РобоТанц” - RoboCup Sydney
Regional Robodance . По долу можете да
видите на Английски, критериите за оценяване.
Четири
отбора са представили Гордън Ийст Общественото училище на NSW Национално
Състезание РобоКупа под надслов „Просто Забавно” - ‘Simply Ammmazing’,
състезание за дизайнери и строители
РобоКупата
е включвала и други 2 състезания –РобоСпасители - Roborescue и– Робот футбол-Robosoccer.
За повече
информация: посетете страницата /която е на Английски език/ на Джени Гарлик.
За да
посетите австрелийската страница на Лего-интернет магазина за образование
бележка:
В някои страни като
основа на информатиката и програмирането се използва Визуален програмен език – инфо
на Английски можете да видите тук https://en.wikipedia.org/wiki/Visual_programming_language Учи се за блок-схема, алгоритъм и т.н. Сред всички
изброени визуални езици, информация на Български за един от Визуалните
програмни езици, можете да намерите – тук :
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%87
– Скрач от Уикипедия, свободната енциклопедия
Няма коментари:
Публикуване на коментар